Никога не се замисляме, но животът също може да се почувства наранен от нас.
Любовта има способността да променя всичко, до което се докосне. Тя може да направи самите нас други хора, да преобрази духовното ни състояние, да разруши ограниченията в съзнанието ни и в зависимост дали е споделена или не, ние решаваме дали да бъдем по-силни заедно или да носим товара си поотделно.
Такива, обаче, са взаимоотношенията ни не само с хората, а и със самия живот. И преди да изникнат прибързани заключения, нека се уверим в едно - животът ни обича, така че проблемното звено във взаимоотношенията ни не е той.
Може би грешката ни идва от убеждението, че чувствата, които даваме, трябва да отразяват заслуженото от другия. Но нима има някой, който не заслужава любов?
Понякога избираме да се сърдим и да мразим на инат – точно така е и във връзката ни с живота. Когато не сме удовлетворени от нещо в него, нещо, което не пасва на образа, който сами сме изградили, ние избираме да обърнем гръб, основателно или не.
Може би, ако не се стараехме толкова да предотвратим проблеми, които не съществуват извън собствения ни ум, да наказваме всичко онова, което не сме разбрали, нашата любов щеше да е много по-истинска, независимо дали към някого другиго или към живота.
Имайки негативно отношение, ние не позволяваме на отсрещната страна да се покаже в друга светлина. Предварително задаваме какво ще видим и определяме оценката за него, а така ограничаваме собствената си свобода.
Не можем ли просто да допуснем, че бихме могли да дадем и без преди това да сме взели? Умението да се довериш изисква да се отдадеш въпреки несигурността, а любовта не е възнаграждение, тя е просто съществуване.
Може би има причина животът ни да е точно такъв, какъвто е, и вместо да препускаме през него, вечно чакайки нещо да приключи и друго да започне, можем да спрем и да го обикнем, защото това би означавало да заобичаме и самите себе си.
Никога не се замисляме, но животът също може да се почувства наранен от нас. Той също се нуждае от това да му се усмихнем, да го приемем такъв, какъвто е, да повярваме в него.
Докато ние събираме доказателства за намеренията и същността му, той събира обстоятелства, хора и съдби, за да осъществи мечтите ни, за да освободи душата ни, за да ни помогне да разцъфтим и да го разгърнем, защото знае, че тогава ще се влюбим – и в него и в себе си. А ние го заслужаваме.
Kommentarer