Можем да се постараем да създадем едни по-различни навици, като този да се смеем по-често, да се усмихваме, да не се взимаме толкова сериозно.
Изглежда примамливо да драматизираме ситуациите, да се самосъжаляваме и да се превръщаме в част от разговорите на хората. Мислим си, че това е необходимо, за да имаме пълноценен живот, такъв, какъвто имат останалите, такъв какъвто имат хората, на които би било добре да подражаваме. Но точно така, уж крачейки към успеха, между пръстите ни се изплъзва най-ценното, което притежаваме.
Почти всеки един живот може да бъде видян и като лека комедия, и като тежка драма, но, разбира се, зависи от очите, с които се гледа. Ето защо изниква въпросът какво искаме да разкажем, но не заради другите, а заради себе си?
Дори да сме съгласни, че не винаги можем да отминем с усмивка неприятностите, нека признаем, че отношението ни би могло да бъде с малко повече насмешка, защото животът си е това, което е и не се нуждае нито да го тълкуваме, нито пък да го хиперболизираме.
Сигурно по тази причина се смеем със същите тези сълзи, с които и плачем.
Предпочитаме да се обидим, да се борим, да се подчиняваме на егото си вместо просто да обичаме, посрещайки дните си с по-празнична нагласа. Можем да се постараем да създадем по-различни навици, като този да се смеем по-често, да се усмихваме, да не се взимаме толкова сериозно. И да, това наистина са навици, каквито са и сърденето, тревогата и прекомерното обмисляне.
Замислете се коя дума използвате по-често - „обичам“ или „мразя“, пребройте колко пъти на ден се смеете и колко се оплаквате, за какво бяха разговорите ви днес – за благодарност или за проблеми.
Тук говорим не за друго, а за начин на възприемане, може би дори за връщане към истинската ни същност, но във всеки случай за традиция, която можем да създадем, както сме създали и досегашната.
Имаме навика да гледаме живота си отстрани и да му даваме оценка вместо да го изживеем. Омотаваме се в ненужни драми, а можем да оставим нещата да бъдат толкова прости, колкото всъщност са и да видим богатството в това.
Ето така ще дадем шанс на радостта и ведростта в нас да заживеят, за да ни покажат какви наистина сме и колко по-леко и щастливо можем да живеем.