Може би нашият проблем няма нищо общо със самата трудност, а с реакцията, която тя провокира
Трудностите са нещо, което сме свикнали да възприемаме с негативна нагласа, нещо, което пробужда неприятни емоции в нас, дори нещо, от което ни е втълпено, че трябва да се страхуваме. А имаме ли въобще причина за подобно отношение към тези ситуации и не ни ли пречи по-скоро нагласата ни към тях?
Има ли по-голям кошмар от това да живеем под вечно напрежение? А точно това правим ние. Научени сме, че всяко наше действие трябва да завършва с успех, че винаги трябва да печелим, да управляваме и да държим контрола в ръцете си. Ето защо моментите, в които нещо се обърка, изпадаме в дупката на самообвинението, нещастието и гнева.
Може би нашият проблем няма нищо общо със самата трудност, а с реакцията, която тя провокира. Склонни сме да мислим, че всичко извън нашия план за действие и развитие е някакъв вид отклонение, наказание или провал. Всъщност ако променим възприятията си, ще осъзнаем, че няма печеливши и губещи, нито късметлии и каръци, а просто един естествен ход на живота, на който няма нужда да се противопоставяме.
Трудностите се появяват с причина, която в никакъв случай няма за цел да ни нарани, напротив. Понякога тези моменти са ни нужни, за да можем да намерим себе си отново, да се обикнем и разберем. Въпреки че ги възприемаме като някакъв вид пауза за успеха и развитието си, те всъщност, правейки ни по-чувствителни и проницателни към заобикалящия ни свят, ни дават възможността да видим какво в живота си сме пренебрегвали.
Трудностите ни дават свобода – свободата да живеем, а не да се задушаваме, да се страхуваме и да се опитваме да предотвратим всичко, което на повърхността ни изглежда неблагоприятно. Свободата да обичаме и да бъдем също толкова благодарни, както в моментите на радост, така и в онези, в които тя не достига. Свободата да признаем, че трудностите са част от нашия живот, че тях ги е имало и ще ги има, но това е напълно нормално и по никакъв начин няма да ни ощети.
Тогава, когато за себе си осъзнаем, че няма причина да се плашим, защото докато в нас има живот, има я и бдителността над него, има я прецизността за събитията, случващи се в него, тогава и в съзнанието ни ще се зароди съвсем различен изглед.
Не трудностите ни правят жертва, а убежденията ни спрямо тях. Затова, ако си позволим да ги загубим, ние ще си дадем възможността да спечелим.
Commentaires