Никоя крайност не може да бъде позитивна - на първо място тя не е здравословна.
Колкото повече учим, толкова повече разбираме, че ни остава още много. Дори да се залъжем за момент, че сме велики, че сме над останалите, че сме най-мъдрият и успешен човек в средата си, идва време, в което животът ни показва точно обратната страна на това, което знаем. И тогава всичко сякаш започва отначало.
Никоя крайност не може да бъде позитивна. На първо място тя не е здравословна, но освен това в нещо толкова тясно съсредоточено не може да се съдържа мъдрост, нито да се открие истината.
Израстването ни като личности, развитието ни отвътре не приключват на определена възраст, те продължават през целия живот на душата. Това, което ние наричаме уроци, всъщност са просто части от цялата глава в книгата, защото тя няма да бъде завършена, ако не са уловени всички нюанси.
Ето защо, когато животът иска да ни помогне да израснем, той ще ни научи на две противоположности, за да можем малко по малко да открием баланса между тях. Първо ще ни научи да казваме "да", а после ще ни покаже колко е важно да казваме "не", ще ни подтикне да обичаме сами себе си, но и едновременно ще ни помогне да позволим на другите да ни обичат, ще ни възпита в отговорност за това, което ни се случва, но ще се опита да ни подскаже, че понякога нещата трябва да бъдат приемани такива, каквито са, без да се тълкуват.
Така, когато се научим на действие, но и на търпение, на решителност, но и на доверие, ще вкусим от пъстротата на живота, защото неговата същност не е строго черна или бяла. Ние сами сме измислили разделението между добро и лошо, а може би нито едно от двете не съществува.
Няма правила за това как трябва да се живее, всеки ги изгражда сам за себе си, а после ги променя. Точно в това може би е и нашето съвършенство - в способността ни да се изменяме, да разширяваме съзнанието си, да преоткриваме и другите, и себе си.
Независимо дали се вслушваме или не, дали търсим или просто се наслаждаваме, независимо накъде сме тръгнали, в крайна сметка винаги сме водени към баланса. Ето защо, нека учим с повече лекота и по-малко натиск, за да стигнем до свободата на хармонията, а не до ограничаващия фанатизъм.
Comments