А може би щастието е просто състояние на ума и духа, просто гледна точка, въпрос на желание.
Предполагаме, че щастието се равнява на съвършенство. От това следва, че за да бъдем щастливи е нужно да настъпи моментът, в който всичко ще е подредено, завършено, ясно и постигнато. А може ли изобщо да съществува такъв?
Ако се тревожите, че не знаете накъде и как ще потръгне животът ви, не се притеснявайте, никой никога не знае. И е така, защото забравяме нещо много важно - всичко на този свят е в постоянен процес на промяна, поради което няма как да възприемем това, което сега имаме, за вечно и дори стабилно. То може съвсем неочаквано да се измени, но с това ще се изменим и самите ние.
Проблемът произтича от възприемането на щастието като нещо, което веднъж завоюваш и оттам нататък притежаваш завинаги. Очакваме, че след настъпването му всеки аспект в живота ни се избистря и подрежда. И чак тогава най-сетне ще започнем да се наслаждаваме, нали?
Отнасяме се към съществуването си само като към начало и край, като към старт и финал, като към един период от време, в който трябва да постигнем комерсиалното щастие, за да може обществото да ни одобри и да заживеем доволно. А какво се случва по средата?
Филмите и приказките често свършват тогава, когато главният герой постигне това, за което е мечтал и е искал. А после? Остава заблудата, че ни е нужно нещо конкретно и то в грандиозна форма, за да "станем" щастливи, за да си позволим да бъдем такива.
Ако следваме този път, обаче, никога няма да ни бъде достатъчно. Няма да знаем нито кога да спрем, нито кога да започнем, ще чакаме и едновременно ще гоним моменти, ще пропускаме ценното, стремейки се към съблазнителното.
Истината е, че животът ни дава шанса да сме радостни и благодарни във всеки един момент. Той не се интересува докъде сме стигнали, колко сме се издигнали или дори какво сме преживяли, защото знае, че всеки негов сегмент е достоен.
А може би щастието е просто състояние на ума и духа, просто гледна точка, въпрос на желание. То не се нуждае от съвършенство, не се постига с борба и няма начало и край.
Всъщност щастието е много по-близо, отколкото ние го поставяме в ума си и е нещо простичко и обикновено, но ние излишно се опитваме да го облечем в лъскава обвивка.
Comments