Огромна заблуда е, че желанията ни са случайни - напротив, те са поместени в нас с причина.
Някои от нас идеализират мечтите си, докато други ги свеждат до практически възможно, но много малко вероятно желание. Въпреки това и в двата случая говорим за нещо лично и съкровено, което, обаче, много лесно би могло да бъде оформяно, преправяно или дори създавано от другите.
Откъде идват мечтите – от сърцето, душата? Истината е, че много често те са сътворени от нашия мозък с подбудата, че това, което си пожелаваме е модерно, че ще бъде добре прието или пък на инат, в изблик на яд, с цел да се докажем. Днес мечтите ни са се превърнали в бизнес.
Тогава защо толкова много държим на това да не ги променяме?
Не е ли личното ни развитие, израстване, осъзнаване и преоткриване свързано и с това за какво мечтаем или поне с това, в което вярваме, че е добре да мечтаем? Разширявайки съзнанието си, обогатявайки знанията си, опознавайки света и себе си, не би ли следвало да преосмислим поне част от целите си?
Мечтите са за цял живот, но само тези от тях - онзи изключително малък, но мощен по стойността си процент – които сякаш са изникнали от някое по-дълбоко и чисто кътче в нас, които са извор на живот, които ни карат да усетим необяснимо съвършенство и да се усъмним във всички рационални, стриктни и реалистични правила.
Ето в тези мечти ние истински вярваме дори когато мислим, че сме ги изгубили. Истината е, че те не си отиват, те не могат да избягат от нас, независимо дали ние се опитваме да избягаме от тях.
Огромна заблуда е, че желанията ни са случайни - напротив, не са. Има причина те да бъдат поместени в нас, която далеч не се ограничава до собствения ни живот. Замислете се, може би от това, за което мечтаем, се нуждае и светът, може би то е частица от човешкия прогрес, може би точно ние, независимо за колко малки и обикновени се считаме, сме създадени да допринесем със собственото си щастие за чуждото такова.
По-велико е, отколкото си го представяме и същевременно е много по-възможно и постижимо. Всеки носи в себе си частичка светлина, която не познава окови и правила, която дава без да се изчерпва, която в основата си е чиста истина.
Трудно е да се сдържиш да не я опаковаш в тревожни предположения, илюзии и предубеждения, да не оставиш да я преправят и да не им помогнеш за това. Но с каквото и да я посипеш, в душата ти тя ще остане непокътната. Ще се задвижва от любовта, която вярно ще и даваш, ще те следва непреклонно, но без да те притеснява и ще те учи, че си жив.
Затова мечтай и ако искаш вярвай, защото животът е готов да те изненада.
Comments