Съзнанието ще послуша всяка команда, ето защо, за да поддържаме неговата красота, единственото което ни трябва е човечността.
Всеки има мечта, талант, страст, които иска да осъществи, за да бъде пълноценен както за себе си, така и за обществото. Опитвайки се напълно да се концентрираме върху целите си, да мислим, виждаме и чуваме само тях, забивайки поглед в собствения си път, ние забравяме за нещо много по-съществено, забравяме, че не сме сами.
Животът ни притежава силно социално измерение, ето защо трудно бихме могли да го разглеждаме като отделна единица от този на останалите, но въпреки всичко успехът се е превърнал в мерило за това, докъде сме готови да стигнем.
Дали е естествено усещането, че трябва да имаме нещо на всяка цена или е просто насадено убеждение, пълнещо нечий джоб? Единствено знам, че каквото и да постигнем, каквито и да станем, колкото и да имаме и независимо кого познаваме, светът няма да се преобърне, денят няма да стане нощ.
Тогава какво целим и на каква цена? Примамваме се лесно от лъскава обвивка, без да осъзнаваме, че каквото и да направим в крайна сметка ние ще останем хора. И това е прекрасно.
Но вече не е привлекателно да бъдеш човек. Мислим си, че изграждаме и се развиваме, но доколко е истински този успех, ако зад него стоят промитото ни съзнание и нямата душа?
Интересно е как съдбата на много хора може да бъде предопределена от липсата на обич в някого. Разказите познават много такива герои, а историята – такива лидери. Ако сме самотни борци, то това е защото сами сме поискали да станем такива. Защото сме повярвали, че сме различаващи се, отцепени една от друга частички. Защото всеки се е устремил, но без на първо място да е отворил сърцето си.
Колко фантастично звучи, а колко всъщност е обикновено. Ние променяме хода на събитията не със зрелищни постъпки, а с една усмивка и една подадена ръка. И дори да не ни се иска животът ни е точно това.
В него има много красота и е нужно толкова малко. Съзнанието ще послуша всяка команда, ето защо, за да поддържаме неговата красота, единственото което ни трябва е човечността.
Уж постоянно градим, вървим напред, създаваме, а защо тогава още не сме осъзнали, че можем и да даваме?
Comments