Няма нужда да се идентифицираме с представите на близките си за нас
Макар да се намираме в приказна обстановка, сплотени, с по-отворени сърца и позитивни мисли, светлите семейни празници могат да бъдат опасно минно поле, защото въпросите, намеците и загрижените забележки не спят и напротив, сега са по-напористи от всякога.
Моментът на равносметката е тук и то не защото ние я искаме, а защото сме задължени от близките си да дадем отчет. И това не е от онези съкровени разговори от филмите, в които всеки споделя за вътрешните си изживявания, мечти и страхове, а чиста справка с тикчета – образование, кариера, романтични взаимоотношения и какъв е планът ни за следващите пет години.
Ето няколко начина, благодарение на които може би няма да вземем успешно изпита пред роднините си, но ще останем по-здрави, пълноценни и хармонични отвътре по време на празниците:
Не сме длъжни да участваме в разговори, които намираме за нездравословни
Нека уважаваме и ценим себе си дотолкова, че да си позволим да преценяваме какво влияние имат определени теми върху нас и да си дадем свободата да не участваме, стане ли въпрос за тях.
Нашето съзнание попива всичко, до което се докосне. Ето защо, филтърът трябва да сме ние. Да, понякога ще се налага да проявим твърдост и да се оттеглим от ролята на събеседници, но това ще ни помогне да изградим по-здравословно отношение и на другите и на самите себе си към нас.
Достатъчно е просто да не се заслушваме и вместо това да насочим вниманието си към нещо по-благоприятно.
Ненужно е да си причиняваме болка
Истината се усеща със сърцето и ако нещо ни вреди или ни носи вътрешна тъга, то това е просто чуждо убеждение, което се опитваме да превърнем в свое, като потиснем естествените си усещания и интуиция.
Нека се откажем от обвиненията и самобичуването – действието им всъщност няма никакъв ефект. Ако виждаме себе си през обичта, ще се чувстваме пълноценни и без чуждите одобрения.
А кой знае, може би по този начин ще дадем позитивен пример и на останалите?
Няма нужда да се идентифицираме с представите на близките си за нас
Често по време на семейните събирания ни измъчва чувството, че трябва да се докажем. Така сами превръщаме себе си в кукла на конци, която напразно се опитва да се защити. Но изпускаме, че видяното от близките ни, може да се различава драстично от онова, което сме.
Нека не позволяваме да попаднем в този капан, като повярваме в нечий разказ вместо в собствената истина.
Достатъчни сме.
В нас има толкова красота. Щом я видим, ще спрем да я доказваме. Може би околните не са се постарали да ни открият зад собствената им проекция на повърхността и това не означава, че сме длъжни да се отбраняваме, за да променим впечатлението, което твърдят, че оставяме.
Ако ще полагаме усилия, то по-добре те да са свързани със себеоткритието ни, отколкото с робството на нечии очаквания, защото не чуждите похвали са източникът на оценката за нас.
Научим ли се да празнуваме, изпълнени с повече доброта насочена навътре, със сигурност ще я усетим и навън.