Може би най-ценното в човешките взаимоотношения са именно несъответстващите виждания, които ни карат да поставим под въпрос това, в което сме избрали да повярваме.
В кръга си от близки хора съвсем естествено допускаме сходни на нас личности. С течение на времето, обаче, възниква проблем - до такава степен се напасваме и свикваме с техните виждания, разбирания и отношение към живота, че забравяме за съществуването и на други по-различни такива.
И досега няма наръчник за това какво е светът, тъй като подобен не може да бъде общоважащ. Ето защо не трябва да се залъгваме, дори това, в което вярваме, до голяма степен се определя от хората около нас.
Тук не става въпрос за манипулациите, на които неволно ставаме жертви, а за това какви сме като човешки същества. В нас има голяма доза податливост, адаптивност, гъвкавост, които са естествена част от социалното ни съществуване, от една страна, но и важна способност да се променяме от друга.
Неизбежно се влияем от хората. Подсъзнателно ние си взимаме по частица от тяхната представа за света и живота, за да изградим своя, защото за нас всичко се основава на опита – собствен или чужд, личен или придобит. Изживяванията, мислите, целите на околните стават част и от нас, придават обширност на погледа ни и ни оставят да се заемем с дълбочината.
Често се говори за това колко е важно да си изградим определена среда, но от друга страна всеки, който се докосва до нас, ни дава свобода – свободата на една различна мисъл, засята като семенце, благодарение на която ще разгадаем повече, защото ще достигнем до непознатото.
Може би най-ценното в човешките взаимоотношения са именно несъответстващите виждания, които ни карат да поставим под въпрос това, в което сме избрали да повярваме. Ако истината наистина е субективно понятие, как можем да се толкова убедени в знанията си за това какъв е светът и какви са хората?
Може би сме създадени не за да се оковаваме с мислите на определен тип личности, в това число и със своите собствени, не за да се обвързваме с техните перспективи, а за да обогатяваме съзнанието си от контакта с външния свят - външен за убежденията, които вече сме изградили.
Ето за тази свобода говоря. Свободата да възприемаш чуждия начин на живот толкова реален, колкото и твоя, чуждата истина толкова достоверна, колкото и своята. Защото отвъд границите на знанията ни и вярванията, които поддържаме с помощта на околните, може би съществува по-различен свят – такъв, който би променил мнението ни из основи, който бихме обикнали повече и който би ни направил по-щастливи.
Comments