На повърхността ни изглежда, че всеки има свободата сам да прецени как да живее живота си, но ни отбягва един важен нюанс, а именно менталната свобода.
Обществото сякаш завзе думата „успешен“ и й придаде значение, служещо добре на него, но не и на отделния човек. Обвърза определението на тази дума най-вече с пари, с определен тип материални придобивки, марки, професии и степен на известност. Това обаче не беше достатъчно, защото „успешен“ започна да засяга и ежедневието ни – стилът на обличане, килограмите, часът на събуждане, физическата ни активност.
На повърхността ни изглежда, че всеки има свободата сам да прецени как да живее живота си, но ни отбягва един важен нюанс, а именно менталната свобода. Когато в главата ти вече е заложен определен път, който да следваш и начинът, по който да го правиш, как да обясниш на съзнанието, че животът всъщност е не път, а танц и че правилата са просто въпрос на гледна точка.
Всичко, различаващо се от широко разпространеното, ни кара да се чувстваме сякаш сме излезли от релсите и правим нещо погрешно, а всъщност не е нужно да отговаряме на обществените изисквания, за да бъдем щастливи, успешни, достойни и красиви.
Привидно е по-лесно и естествено да следваме затвърдения образ, да се стремим към неговите навици и да възприемем начина му на мислене. Истината, обаче, е, че преобразявайки същността си, много често загърбваме истинските си качества.
Може би има нужда да пробие един друг образ – не на успешния, а на здравия човек. Неговото съзнание е спокойно, той не бърза, не се опитва всячески да се отърве от настоящето си, вперил агресивен поглед в бъдещето. Мислите му се реят една след друга, без непрестанно да изчисляват, да планират или да го притискат. И умът, и тялото му се чувстват добре точно такива каквито са, възприемайки, че техните несъвършенства са също толкова достойни.
Бъдейки здрав, човек ще се отнася към себе си с още повече любов и разбиране, ще уважава чувствата си и ще знае, че може да им се довери, защото те са неговият индикатор за неблагоприятна чужда намеса.
Ще започне да приема по-великодушно проблемите, вярвайки, че, както досега нищо, за което се е тревожил, не се е оказвало толкова фатално, така и занапред може да се наслаждава на живота, независимо какво се случва.
В качеството си на здрав човек няма да имаме нужда да се доказваме, да се самоизтъкваме или да се храним от чуждото мнение. Просто ще живеем, ще се учим, ще се променяме и ще обичаме, но най-вече ще знаем, че смисълът на всичко е самият живот сам по себе си и той не се нуждае от друго, защото останалото е единствено наше украшение.
Comments