Не сме длъжни да се извиняваме за собствения си ритъм на живот, за разбиранията и вижданията си, колкото и непасващи да изглеждат те спрямо тези на останалите.
Винаги изтъкват като пример определен тип хора и хвърлят светлина единствено върху някои техни качества. Така ние създаваме в главите си образ за това какви би трябвало да бъдем, за да сме успешни, красиви и желани и се стремим да го пресъздадем на всяка цена.
Цял живот се опитваме да бъдем нещо, което не сме и се обвиняваме, затова че не се получава. Първата ни мисъл винаги е отправена към това, което трябва да променим, а не към всичко, което ни дава преднина. Много често в съзнанието ни сме недодялани и изпълнени с несъвършенства, докато в действителност разполагаме в свое лице с много повече, отколкото предполагаме.
След като определенията за „смел“, „щастлив“, „добър“ и „лош“ са различни за всеки, как бихме могли да изискваме от себе си да отговаряме на някакъв общ образ, който реално дори не съществува?
Искаме да се променим, да се приравним с останалите, с идеята, че така ставаме по-добри, а пропускаме, че най-доброто, което можем да бъдем, винаги е било вътре в нас, то е именно нашата уникална индивидуалност.
Не сме длъжни да се извиняваме за собствения си ритъм на живот, за разбиранията и вижданията си, колкото и непасващи да изглеждат те спрямо тези на останалите. Винаги можем просто да се впишем в дадена обстановка, но също така бихме могли и да станем част от нея, встъпвайки със собствената си същност.
Не се съмнявайте, да държиш на този, който си е много по-достойно за уважение. Въпреки това днес все по-рядко хората избират да останат верни на себе си и в замяна предпочитат да спечелят нещо всъщност толкова празно. Лъжем се, че по този начин ние растем, а може би деградираме.
Това, което сме, е нашето съкровище, нашият дар, нашето скрито оръжие. Глупаво е да мерим неговата значимост спрямо повторяемостта му в обществото, защото цената ни се крие в начина, по който се чувстваме отвътре.
Именно разнообразието храни нашия свят и всеки един човек допринася със своята същност точно такава, каквато е тя – тиха или шумна, романтична или драматична, свита или разкрепостена, каквито и да сме, стойността ни не се променя.
Comentarios